ТРУД
Село Труд е разположено на около 10 км северно от Пловдив, като е едно от най-близките до града големи населени места. Надморската височина е около 180 метра, а землището е приблизително 40 кв. км, което е по-голямо от землищата на някои по-малки общински центрове в страната. Селото е едно от най-населените села в Пловдивска област с население около 4 000 жители, което го поставя сред първите 20 най-големи села в България и на първо място по брой жители в община Марица. Населението на Труд е по-голямо от това на много български градове като Маджарово, Мелник, Пордим, Плиска или Шипка. През последните години селото задържа относително стабилен брой жители — за разлика от повечето села в страната, които намаляват ежегодно. Това го прави една от малкото „периферни“ зони около Пловдив с положителен миграционен баланс. Гъстотата на населението е 101 души/км². Средната възраст на населението е по-ниска от средната за българските села, поради приток на млади семейства, работещи в Пловдив. Икономиката на с. Труд включва различни производства, включително високотехнологични фирми. На територията на селото работят местни и чуждестранни инвеститори, а здравните услуги се осигуряват от двама общопрактикуващи лекари и стоматолог. Пощенският код е 4199, а телефонният – 03126.
Географски Труд се намира в централната част на Горнотракийската низина – една от трите най-плодородни равнини в България. Почвите са черноземни и смолници, което ги поставя сред най-плодородните типове в Европа. Средногодишната температура е около 12°C, а валежите са приблизително 500 мм годишно — показатели, близки до тези за Южна Франция и Северна Гърция.
Районът на Труд е обитаван още от траките — в землището са откривани фрагменти от керамика, антични монети и останки от ранни селища. През IV в пр.н.е. в землището на настоящето село възниква тракийското селище Сгуламе, вероятно на северозапад от сегашното село, в посока днешното с. Строево. През април 1937 г. е проучена голяма гробница, доказваща съществуването на древно селище, където основен поминък е било земеделието — отглеждани са зърнени култури, зеленчуци, коне и овце. Липсват други антични и средновековни свидетелства за по-късната съдба на района. Първите писмени сведения за Труд датират от османски регистри, в които селото се споменава като земеделско средище. Около 1680 г. селото е напълно унищожено — жилищата са разграбени и опожарени, а жителите избити и прокудени, вероятно от кърджалии и разбойници от Родопите. Около 1700 г. в землището на унищоженото село се заселва земевладелецът Назарин бей с 14–15 семейства ратаи чирпанлии. По-късно той продава част от земята на работниците си заради дългове към кредитор. Хората изграждат сламени колиби на мястото на старото селище, а новото селище е наречено Чирпалии, т.е. селото на чирпанлиите. През 1889 г., с царски указ № 273, княз Фердинанд преименува Чирпелии в Клементиново, в чест на майка си Клементина Сакскобургготска, по решение на местния общински съвет. През лятото на 1942 г. селото е преименувано на Климентина, а през 1947 г. за кратко на Пробуда. След неодобрение от жителите се установява сегашното име — Труд.
През XIX и XX век селото се развива като стопанско ядро около Пловдив и след 2000 г. се утвърждава като едно от най-бързо разрастващите се села в региона.
Институции
ОУ “Св. св. Кирил и Методий”
Първото светско училище в село Труд възниква непосредствено след Освобождението – през 1878–1879 г. Негов създател е Нечата (Елена Салашева) – активна общественичка и съмишленичка на Васил Левски и
Прочети още
Иван Арабаджиев, която поставя началото на организираното образование в селото. Първоначално занятията се провеждат в частни домове, а паралелките са малко и условията – скромни.
С началото на учебната 1941/1942 година е открита новата училищна сграда, която постепенно се превръща в дом на обединеното основно училище „Св. Св. Кирил и Методий“. Сградата е триетажна – третият етаж първоначално включва само една класна стая, а през 1964 г. е довършен изцяло. През 1963 г. в двора е построена и техническа работилница, използвана дълги години за практическо обучение.
Днес училището е едно от най-старите в региона и през 2025 г. отбелязва 140 години от началото на организираното образование в Труд. То продължава да бъде основна образователна институция за селото, обучавайки ученици от I до VII клас по държавните учебни стандарти. Училището предлага класическо основно образование, допълнено от съвременни методи и технологии. В последните години са въведени СТЕМ дейности и модерно оборудване, което позволява работа по научно-технически проекти и интерактивни уроци. В учебната база има и модерна спортна зала, изградена със съдействието на местната община, както и обновени класни стаи. В допълнение към задължителната програма се провеждат различни занимания по интереси – изкуства, спорт, фолклор и други дейности, които дават на учениците възможност да развиват талантите си. Училището редовно участва в празници, културни прояви и общностни инициативи, които поддържат връзката между ученици, родители и жителите на селото.
Директор на училището е Тоня Коева, зам. – директор е Мария Георгиева.
📍 Адрес: обл. Пловдив, общ. Марица, с. Труд, ул. „Николай Войновски“ №2, ПК 4199
🌐 Уебсайт: https://ou-trud.com
Кметство ТРУД
Кметство Труд има ключова роля в живота на селото – от политическото и административното управление, до ежедневните грижи за инфраструктура, екология и общност. С активна позиция в местните инициативи, кметството продължава да бъде доверен партньор на жителите и мост към община Марица.
Прочети още
☎ Телефон: +359893304509 ; +359893304549
📍Адрес: с. Труд, ул. Никола Петков 11, общ. Марица, обл. Пловдив
НЧ „Светлина – 1929 г.“
След решението за основаване на читалище „Светлина 1929 г.“, една от първите дейности е събиране на книжен фонд, който поставя началото на библиотека. Днес библиотеката разполага с богат книжен фонд.
Прочети още
Част от книгите постъпват от Министерство на културата чрез ежегоден конкурс за попълване на фонда. Даренията на книги са друг начин за обогатяване на фонда. Библиотеката се посещава от много хора от селото. Организират се срещи-четения с автори от страната и селото, както и изложби на картини във фоайето.
История на читалището
Решението за основаване на читалище в с. Труд (Климентиново) е взето от група ентусиасти при сбирка на общественици в селото на 17 февруари 1929 г. Те са и членовете на първото читалищно ръководство (или настоятелство). В състава му влизат председателят Тодор Славчев и членовете Трифон Даяров, Димитър Узунов, Йончо Тошев (главен учител на първоначалното училище и др. Според друга справка в ръководството влизат още Стефан Узунов, Петър Стайков, Петър Керезов, Иван Вакарелски (селският бирник), Иван Георгиев Керезов, Георги Марлаков, Велко Топалов (кмет на селото). Кръстница на читалището е учителката Цвета Благоева (Мъглижанова) – тя предлага името на читалището – „Светлина“.
В сградата на общината (на мястото на днешното читалище) е определена стая за срещите и заседанията на читалищното настоятелство. Вероятно същата година общината отпуска 50 дка земя от общинската мера – дарени на читалището за ползване и набавяне на доходи.
Първата задача на читалищното ръководство е осигуряването на книжен фонд (прочитна литература), първоначално чрез даряване на литература от учители и общественици, а впоследствие и чрез закупуване. Книгите се съхраняват в училището или общината. С поддръжката и подвързването на книгите понякога са ангажирани ученици от селото.
Строеж на сградата
Проектирането и изграждането на читалищна сграда за развиване на театрална и фолклорна самодейност става едва при кметското управление на д-р Видол Видолов (1934 – 1940 г.). Тогавашното общинско ръководство – кмет и общински съвет, след изграждането на нова общинска сграда през 1935 г. (настоящото кметство на с. Труд), упълномощава общинския строителен техник Павел Кръстанов да изготви строителен проект за строеж на читалище. Под ръководството на П. Кръстанов през май 1938 г. на стопански принцип започва строителството на читалищната сграда. В него участват много от селяните с доброволен труд. До 25 юли 1938 г. сградата е покрита и започва нейното измазване отвътре. През късната есен на същата година сградата е изцяло завършена и оборудвана. Официалното откриване и освещаване чрез водосвет и църковна молитва става на 14 януари 1939 г. (стар стил – 1 януари).
Строителството на читалището струва 400 000 лв., 85 000 са дадени от фонда на читалищното ръководство, а останалите – от общината. Така село Климентиново (Труд) се сдобива със сграда за читалищна дейност. Статия от онова време отбелязва постижението така: “В целия този подем, дела и дейност на един кмет (В. Видолов), единодушен общински съвет и съзнателно население, обединило се около своята общинска управа, може да се предрече големия утрешен стопански подем на тая община…“ “
Театрална самодейност
Вечерта в деня на откриването (14 януари 1939 г.) е представена първата театрална постановка – „Майстори“, в която като актьори вземат участие учители и общински чиновници. Поради големия интерес спектакълът е повторен на следващата вечер. На 22 януари за първи път областният театър гостува в читалище „Светлина“ с постановката „Три синджира роби“, също повторена на следващия ден. След откриването на читалището Пловдивският театър често изнася представления пред местното население. С представления на оперети се изявява и самодейната трупа от ученици на местното училище с ръководител Никифора Аргирова.
През 1945 г. самодейците актьори Еньо Топалов (син на бившия кмет Велко Топалов), учителката Никифора Аргирова, Тодор Тодоров, Костадин Витков (постановчик на повечето пиеси) и други, представят постановката „Калин орелът“. Впоследствие са представени драмите „Снаха“ от Георги Караславов и „Халосник“ от Цанко Церковски. През 1951 г. е представена постановката „Гласът на Америка“ от Леонтиев с участието на Георги Аргиров (сина на учителите Петко и Никифора Аргирови), Велика Славчева, Костадин Витков, Мария Стайкова Делкова, Тодор Салашев (Тодоров), учителя Трингов и др. Самодейците в селото често са подпомагани с реквизит от Пловдивския театър.
Музикална и танцова самодейност
До 1951 г. читалищното дело се изчерпва само с театрални изяви. До това време, макар учениците да се представят понякога музикалните си и танцови умения под ръководството на Никифора Аргирова, към читалището все още няма изградени танцови трупи, хорове и школи. Хорàта се играели от селяните на мегдана (берището) обикновено в неделя и по празници по съпровода на местните музиканти – „Божевчетата“ (от рода Божеви). Читалищната музикална и танцова самодейност се развива с поемане на читалищното председателство от Тодор Рангелов Минев (1954 г.).
Тогава се основават танцов състав и битова група, които постепенно укрепват и бързо се развиват. През 1962 г. танцовият състав е първенец в окръга и участва във фестивала „Варненско лято“. През 1964 г. съставът участва за първи път във втория републикански фестивал и е награден с пътуване до Одеса, където отново представя фолклорни танци.
Няколко години битовата група – певици и музиканти, е окръжен първенец под ръководството на учителя Иван Русалов (1923 – 2022г.)
Ръководители на танцовия и драматичния състав са Иван Георгиев, Стоян Богданов, Димитър Дойчинов, Христос Панов и Димитър Тотинов.
През 1940 г. читалищното ръководство закупува филмов прожекционен апарат, обслужван от Никола Ливаткин, а по-късно от Стефан Христозов.
През годините стотици самодейци преминават през художествените колективи, като понякога участват цели фамилии, отдавайки своите способности и време за развитието на народното творчество.
В ранните години на своето съществуване читалище „Светлина“ е домакин на големи български музиканти и професионални певци като Атанаска Тодорова, Гюрга Пинджурова, Вълкана Стоянова, Желязка Бочукова, Борис Машалов (акордеонист), Вълчо Иванов, Сава Попсавов и др.
От есента на 2002 г. читалището ежегодно е домакин на националния фестивал за автентичен фолклор „От извора“.
Източник: Свещ. Кирил Тошев, „Село Труд – история на храм, училище, читалище“
📍 Адрес: с. Труд, ул. Никола Петков 32, общ. Марица, обл. Пловдив
Църква
Възрожденската църква “Св.Троица” в село Труд е построена през 1869г. от майстор Минчо Богданов Стари. Много по-късно, през 2002 г., в селото е изграден и втори храм – “Успение на Пресвета Богородица”.
Прочети още
Сведенията за най-ранния църковен живот в старото селище Чирпелии (днешния Труд) са малко, но важен източник остава мраморната плоча с двуглав орел, вградена в пода на църквата. Именно тя посочва 1869 г. като година на завършване или освещаване на храма и отбелязва името на главния строител – майстор Минчо Богданов.
Според преданията и запазените биографични данни, сегашната църква е изградена по времето на о. Михаил Панчев, който се счита за първия свещеник на селото (03.09.1822 – 03.09.1915). Той служи в „Св. Троица“ след построяването ѝ, а от годините 1928 – 1929 г. са иконите на иконостаса, изработени в академично-реалистичния стил на следвъзрожденските художници.
Храмът е еднокорабна базилика със сводест таван, източна абсида и триетажна камбанария, построена по-късно. Според местни предания през 1877 г., по време на размирните години около Освобождението, църквата е била подпалена от турска войска, преминаваща към Карлово и Сопот. След Освобождението сградата е възстановена и около 1882 г. е отново отворена. Първите икони, рисувани от зограф Стефан Андонов през 1868–1869 г., са унищожени при пожара. След ремонта през 1882 г. новият набор икони е създаден от Георги Данчов.
Значителни щети църквата претърпява отново през 1928 г., когато пожар напълно унищожава сградата. Възстановяването продължава в периода 1928–1929 г., а сегашните икони на иконостаса са изрисувани от Господин Желязков Сербезов и Апостол Сръчков. Иконите на владичния трон и кивориите в притвора са дело на Мильо Маринов Балтов. Камбанарията получава окончателния си облик през 1940 г.
В местността, известна като „оброчище Света Троица“, през 2002 г. е построен параклис в чест на Успението на Пресвета Богородица. Традицията разказва, че още след изграждането на първия храм тук ежегодно се освещавал църковният курбан и се провеждал народен събор. Мястото било отбелязано с голям камък във формата на триъгълна пресечена пирамида, част от който и днес може да се види в двора пред параклиса.
На 06.06.2023 г., в деня на Свети Дух, в двора на църквата „Св. Троица“ е осветен нов параклис, посветен на Св. Йоан Рилски Чудотворец. На иконостаса му, освен храмовата икона на светеца, е поставена и икона на св. патриарх Евтимий, чието име се свързва с Света Троица. Преданието разказва, че при изпращането му на заточение, той поверил българския народ в ръцете на Света Троица – „и сега, и навеки“.
Днес църковният живот в селото се обслужва от отец Кирил Тошев.
“Бъди промяната, която искаш да видиш в света.”
Махатма Ганди
За проекта
Сайтът е създаден като доброволна инициатива с цел да осигури на жителите на село Труд сигурна, независима и модерна платформа за информация и комуникация.
Всички разходи по създаването му и поддръжката са осигурени, за да бъде сайтът напълно безплатен за селото и общността. Идеята е да предоставим алтернатива на социалните мрежи, където важните новини, въпроси и теми, касаещи жителите, могат да бъдат публикувани ясно и достъпно – без риск от блокиране или загуба на информация.